Имплантите Какво? Как? Кой? Къде?

dental-implant

 

Скъпи пациенти,

Замисляли ли сте се да си поставите имплант или вече сте взели окончателно решение в тази посока? Тази брошура е предназначена да Ви предложи общ преглед върху видовете импланти и върху процеса на имплантация. Имплантите се прилагат все повече в стоматологията при пациенти след загуба на зъби. Лечението чрез импланти се утвърди Като сигурно, функционално адекватно и дългосрочно средство с висока степен на Комфорт за пациента.

Подробната информация, включваща методите за манипулация, материалите и системите за имплантиране, може да бъде много разнообразна предвид на индивидуалните изходни особености на пациента, поради Което тя Може да бъде изяснена само в личен разговор с Вашия терапевт, поставящ импланти.

 

ОБЩ ПРЕГЛЕД

Имплантите могат да заместят един или повече липсващи зъби. Освен това, те могат да осигурят необходимата опора за обширен, трайно поставен (мост) или подвижен зъбен заместител (протеза), Когато броят на собствените зъби е недостатъчен.

 

КОНСТРУКЦИЯ НА ИМПЛАНТА

Конструкцията на един имплант има следния състав:

•  Тяло на импланта за въвеждане в Костта

•  Изграждащи части (греда, абатмънт) за закрепване на зъбната коронка Към тялото на импланта

•  Коронки или надстройки за протезата

Коронка

Абатмънт/ надстройка

Венец

Кост

Имплант

Конструкция на двукомпонентен имплант

 

Съществуват два вида системи за имплантиране -двукомпонентна и еднокомпонентна. При двукомпонентните импланти тялото и надстройката са разделени. При едно компонентните импланти свързбащият елемент към зъбната коронка е излят заедно с тялото на импланта. Двукомпонените импланти се използват често, тъй като в този случай се гарантира липсата на натоварване за импланта по време на оздравителната фаза.

МАТЕРИАЛИ И СИСТЕМИ ЗА ИМПЛАНТИРАНЕ

Като оснобен материал за стоматологичните импланти най-често се използва високо качестбен титан. Този материал се понася особено добре от тъканите (биосъвместимост) и образува здрава връзка с костите (остеоинтеграция). Биологично инертен е и не предизвиква алергични или други вредни за организма реакции.

В Германия съществува изобилие от различни системи за имплантиране за нуждите на стоматологичната практика. Особено са се утвърдили цилиндричните импланти и тези с винтообразни форми. Празното място в челюстната Кост, Което трябва да поеме импланта, се подготвя с помощта на ротационен инструмент (напр. бургия). Този хирургичен подход е просто и бързо изпълним, натобарба много по-малко пациента в сравнение с други имплантационни техники и много рядко води до усложнения по време на ранения и оздравителния стадий.

Имплантите на Винт предлагат преимуществото, че чрез собствената си резба веднага „прилягат здраво“ в Костта (първична стабилност). Това съкращава  времето за зарастване поради факта, че е необходимо „израстването“ на малко Количество Костна тъкан.

 

ИНДИКАЦИИ И УСЛОВИЯ ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ЗЪБЕН ИМПЛАНТ

Зъбните импланти служат за заместване на липсващи зъби. По принцип, съществува теоретичната възможност, всеки липсващ зъб да бъде заместен чрез имплант. При загуба на отделни зъби това със сигурност има голям смисъл, но не е така при пълно беззъби. По правило, за един стабилен мост са необходими (4-) 6-8 импланта на челюст. В повечето случаи, функционално подобрение не би могло да се получи с по-голямото Количество импланти. Единичното зъбопротезиране представлява в около 10-20% от всички случаи на имплантиране типично основание за имплантация. В тези случаи единични зъби, загубени поради инцидент, пародонтит (заболявания на венците), вследствие на Кариес или след несполучливо третиране на Корена на зъба, съответно резеКция на връхчетата на Корена, се заменят чрез поставяне на имплант с корона.

При поставянето на единичен зъбен имплант става дума за постоянно (неснемаемо) зъбопротезиране, т.е. не е възможно (за пациента) да раздели импланта от протезната  коронка. Съществува възможност за фиксиране на изготвената зъботехническа коронка с помощта на винт Към импланта (или изградения имплант). Отворът на винта се затваря с изкуствено вещество или керамика, ако се разполага във видимата част на устата. Понастоящем в подобни случаи се използва междинно залепване, съответно циментиране. Стандартната или индивидуално изградената протеза се свърза здраво с импланта посредством винт, впоследствие върху тази основа се циментира коронката (аналогична на коронката на естествения зъб).

Индикации за имплантация

•  единичен зъбен имплант

•  запълване на големи празнини

•  свободен Край в редицата; протезиране на липсващи Кътници

•  силно редуцирано остатъчно съзъбие

•  цялостна протеза; пълно беззъбие

Услобия за имплантация

•  достатъчно наличие на Костна тъКан за закрепване на импланта

•  достатъчно място за Конструкцията на протезата (Коронка)

•  добра орална хигиена

•  приключен растеж на челюстта

•  съобразяване с противопоказанията

Вида на протезирането зависи от положението на захапката и се уточнява по време на планирането на имплантацията съвместно с лекуващия лекар.

 

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ / КОНТРАИНДИКАЦИИ

Медицинските причини, Които са 8 разрез с имплантацията (контраиндикации), представляват дадености, Които правят една подобна манипулация или невъзможна (абсолютна контраиндикация), или водят до особено повишен риск (относителна контраиндикация).

Общомедииински противопоказания

•  тютюонопушене (никотинова пристрастеност)

•  медикаменти, повлияващи обмяната на веществата в костите, напр. бифосфонати

•  нелекувана или некомпенсирана захарна болест (Diabetis)

•  състояние на сниxен имунитет, предизвикано от заболяване или от медикаменти (напр. кортизонова терапия, цитостатици)

•  тежки сърдечно-съдови заболявания

•  общи заболявания на съединителната тъкан или на Костите (напр. ревматични заболявания)

•  определени психични заболявания

При пушачите се произхожда от това, че успехът на Кратковременните импланти (остеоинтеграцията) е ограничен и Коефициентът на загуба на импланта може да се повиши до 4. Дългосрочната успеваемост при пушачите също е ограничена. От това следва да бъде добре разбрано, че лекуващите лекари и имплантолозите не биха могли да гарантират успеха на имплантацията при пушачи.

Локално обусловени противопоказания

(и съответните мерки за преодоляването им)

•  недостатъчно наличие на Костна тъкан: изграждане на Кост (аугментация)

•  лошо Качество на Костта: приспособяване на имплантационната техника, методи за увеличаване плътността на Костта

•  застрашаване на важни структури (нервни разклонения или Корени от съседни зъби): съобразена имплантационна техника и използване на изобразяващи или съответни Компютърно атестирани методи

•  заболявания на челюстната кост, на устната лигавица или зъбоподдържащия апарат: лечение на основното заболяване

•  неизяснени болезнени състояния в челюстната област: диагностика, лечение на основното заболяване

•  неподходящо състояние на закалката (напр. малко място за разполагане на коронка): съответно челюстно — ортопедични или -хирургични способи

•  скърцане със зъби (бруксизъм): терапия с оклузивна шина

•  незавършен растеж на челюстта: изчакване

 

Цяла поредица от локални, биолого-анатомични или функционални Констелации биха могли да застрашат успеха на една имплантация и манипулациите, свързани с нея, както 6 Краткосрочен, така и 6 дългосрочен план. Те обикновено не правят имплантацията невъзможна, но 6 същото бреме налагат предварителни подготвителни мерки. Внимателното им изследване и изясняване преди манипулацията е важно предварително услови.

ПРЕИМУЩЕСТВА НА ИМПЛАНТИТЕ

•  ПРОФИЛАКТИКА на загубата на Кости (запазва Костта, Която би се разградила при липса на механично натоварване)

•  предпазване на здравите зъби

•  увеличаване броя на позициите (подпомага създаването на поздрава основа за зъбни протези)

•  отлична терапия при загуба на зъби Вследствие Възпаления на Венците (импланти при пародонтоза)

•  в повечето случаи рутинна манипулация с ниска степен на риск

•  гарантирана биосъвместимост .

•  добра до много добра прогноза

•  Икономично изгодна терапия поради наличието на обикновено дълготраен резултат

 

РИСКОВЕ ПРИ ИМПЛАНТАЦИЯТА

Решението за или против една имплантация обикновено се съпътства от загриженост, че може да възникнат усложнения по време на манипулациите, свързани с имплантирането (напр. загуба на импланта). Като цяло, поставянето на имплант спада Към нискорисковите процедури.

Рискът от преждевременна загуба на импланта при неусложнените случаи обикновено е под 5%. Индивидуалният риск на пациента може да бъде оценен добре от лекуващия лекар чрез подробен преглед. По този начин в голяма степен могат да се избегнат проблеми, Които биха възникнали от специфични анатомични особености (напр. нараняване на нерви, съседни зъби, отвор в носната или честната Кухина).

Вашият лекуващ лекар ще Ви осведоми подробно за тези обстоятелства.

 

Постоперативни усложнения

В Качеството си на пациент, Вие можете много да допринесете за минимизиране на рисковете и избягване на пост оперативните усложнения. В следващите раздели на брошурата ще намерите ценни съвети в тази насока.

Късни усложнения

Късните усложнения са рядко срещани и обикновено се дължат на хронични инфекции. Честотата на появата им обаче е повишена при пациенти с някои общи заболявания (ВиЖ противопоказания), а също и при пушачи.

Периимплантит

Периимплантитът (Възпаление около импланта) е заболяване, Което може да настъпи при носителите на имплант. То наподобява на пародонтита при естествените зъби.

 

Както върху естествените зъби, така и върху ималата и зъбната протеза, носеща имплант, се отлага зъбна плака. Ако тя не се отстранява изцяло редовно, първо възниква възпаление на венците (мукозит – възпаление на лигавица­та на устната Кухина). Като правило, периимплантарният мукозит може да се излекува без

усложнения след отстраняване на предизвикващите го отлагания.

Ако зъбната плака не бъде отстранена внимателно, възпалението обхваща по нататък и Костта.

плака

Мукозит

Загуба на Костта

Периимплантит

може да се стигне до отпадане на Костта в мястото около импланта, т. нар. Периимплантит. Имплантът започва да се разхлабва. Ако това състояние своевременно не се лекува, може да се стигне дори до отпадане на импланта. Точно във връзка с профилактиката на периимплантита, е необходима специална грижа за постигане на оптимална орална хигиена.

Лечението на периимплантита е по-трудно, отколкото при естествените зъби. Отстраняването на плакообразуващия филм от изкуствената повърхност на ималата (механично почистване) от лекуващия лекар е по-проблематично, тъй Като необходимите за това етапи на почистване могат да наранят повърхностната конструкция на ималата. По този начин може да бъде нарушена и да не може повече да се възстанови изходната ситуация, Което представлява реална заплаха за по-Късното отпадане на ималата.

Заедно с механичното почистване на ималата, може да бъде особено полезно приемането на антибиотик за насочено унищожаване на включените патогенни причинители.

Загуба на имплант

Загубата на имплант е много рядко срещано, но и много разочароващо стечение на обстоятелствата. Появилият се впоследствие дефект на костта може да бъде запълнен чрез израстване на нова кост, така че да може да се извърши – при наличие на Желание – нова имплантация. В същото време, поставянето на обикновени заместващи протези (напр. мост) не е ограничено от загубата на ималата.

 

 

 

ИНТЕРВЕНЦИЯТА – ИМПЛАНТАЦИЯ

ОБЩА ПОДГОТОВКА

Преди имплантацията оралната хигиена требва да се

оптимизира и пушенето по възможност да се

преустанови.

При възпаление на венците (гингивит) и пародонтит,

както и диабет, първо е необходимо заболяванията да

бъдат лекувани. Трябва да бъде завършено лекуването на

Кариесите.

Наличието на недостатъчно Костна тъкан изисква

предварителна подготовка, при Която да се изгради

Костна маса.

Изграждане на Кост (аугментаиия)

Ако няма достатъчно Количество Костна тъкан, имплантацията трябва да се отмени или Костта да се изгради по такъв начин, че да отговаря на Критериите за една имплантация с добра прогноза. Този процес се нарича още аугментация.

За тази цел, на Желаното място се поставя Кост, заместваш Костта материал или едновременно и двете, Като там започва физиологично преструктуриране на натоварената челюстна Кост. В конкретния случай може да се окаже подходящо профилактичното приложение на антибиотик с цел да се предотвратят бактериални възпаления след интервенцията.

 

 

 

 

Comments are closed.